Алтернативи / Оркестрация
Търсите алтернатива на оркестрация на плащания
Оркестрацията се продава с approval rate и спестени разходи и двете са реални — над определен мащаб и при повече от един acquirer. Под него слоят добавя такса, зависимост и допълнителна стъпка без полза от рутирането. Честната оценка започва с това да определите от коя страна на тази граница сте.
Оценете
Шест въпроса, преди да добавите слой.
Колко доставчици всъщност използвате?
Един acquirer означава, че няма между какво да се рутира. Всички предлагани ползи предполагат няколко връзки, които имате причина да запазите.
Колко ви струва един пункт approval rate?
Пресметнете го спрямо годишния си обем, после го сравнете с таксата на слоя плюс инженерния труд за поддръжката му. При по-малки обеми сметката рядко издържа.
Наистина ли проблемът с отказите е в рутирането?
Голяма част от онова, което прилича на проблем с рутирането, е липса на методи, checkout, който губи хора преди авторизацията, или твърде агресивна политика за 3-D Secure.
Кой сетълва парите?
Оркестраторът обикновено не го прави — сетълментът остава при доставчика, приел плащането, което значи, че съгласуването ви пак обхваща няколко доставчици, освен ако слоят не решава и това.
Какво става с отчетността ви?
Нормализирането на отчетите между доставчици, които си противоречат, често е истинската стойност. Поискайте да я видите върху вашата комбинация от доставчици, а не върху демо данни.
Каква зависимост ви струва слоят?
Добавяте система по пътя на всяко плащане. Питайте какво става, когато е с влошена работа, и можете ли да я заобиколите директно към доставчик.
Кога оркестрацията наистина е отговорът
Когато вече работите с няколко acquiring партньори, защото никой поотделно не покрива вашите пазари, рисков профил или тарифи — и обемът ви е достатъчно голям, че част от процента са реални пари. Тогава рутирането по издател и коридор, пренасочването на soft decline към втори acquirer и единният модел на отчетност за всички доставчици вече не са хубави идеи, а ред в отчета за приходите и разходите. Предусловието остава същото: няколко доставчици, които имате причина да запазите.
- 01Няколко acquirer-а, държани заради покритие, резервираност или цени
- 02Обем, при който един пункт approval надвишава таксата на слоя
- 03Failover между доставчици като бизнес изискване
- 04Един модел на отчетност над доставчици, които си противоречат
Кога е грешната покупка
Когато имате един доставчик или когато проблемът, който решавате, е преди рутирането. Слой над един gateway купува такса и допълнителна стъпка. А ако плащанията се провалят, защото предпочитаният метод на клиента липсва на страницата, защото checkout-ът губи хора преди авторизацията или защото 3-D Secure предизвиква трафик, който не му е нужен, никакво рутиране не го възстановява — поправката е в checkout-а, не над него.
- 01Един доставчик — няма какво да се оркестрира
- 02Загубата става преди авторизацията, а не при нея
- 03Истинската липса е в покритието на методите, а не в рутирането
- 04Таксата надвишава ползата от рутирането при вашия обем
Къде е мястото на Protocore Gateway
Ние сме слоят отдолу — gateway, който приема плащането и сетълва парите — с вградени, а не продавани отгоре, онези части от оркестрацията, които имат значение за бизнес с един доставчик: политика за рутиране, описана с познати термини, повторен опит по алтернативен маршрут, преди клиентът да види грешка, и причини за отказ, върху които операторът може да действа. Ако наистина достигнете мащаб с няколко acquirer-а, whitelabel платформата свързва вашите собствени acquirer-и заедно с нашите. Повечето компании, които задават този въпрос, се нуждаят от по-добър gateway, а не от слой над този, който имат.
- 01Политика за рутиране и повторни опити в комплекта, без такса за слой
- 02Gateway, който наистина сетълва, в една валута
- 03Вашите собствени acquirer-и, свързани към whitelabel платформата
- 04Карти, портфейли, превод и USDC на една страница и с една референция
FAQ
Въпроси, които си струва да зададете на всеки.
Не. Всяка полза, която оркестрацията продава — рутиране, каскадиране, ценови арбитраж — предполага няколко доставчици. Над един gateway слоят е такса и допълнителна стъпка, без да има какво да избира.
Може, ако отказите ви наистина са от типа „рутиране“ и имате алтернативни маршрути, към които да ги пратите. Ако загубите стават преди авторизацията — грешни методи, тежък checkout, прекалено агресивна политика за 3-D Secure — рутирането няма с какво да работи.
Обикновено не. Сетълментът остава при доставчика, приел плащането, така че съгласуването ви пак обхваща тези доставчици, освен ако платформата изрично не решава и това. Струва си да се уточни рано — изненадва хората.
Да, ако gateway-ът ви го включва. Политика за рутиране, повторни опити при мек отказ и четими причини за отказ не изискват отделна платформа, когато са част от gateway-а, приемащ плащането.
Разберете в кой слой е вашият проблем.
Кажете ни колко доставчици използвате и къде се провалят плащанията. Ще ви кажем ясно дали поправката е в рутирането, в checkout-а или в нито едно от двете — включително когато отговорът не сме ние.